Цял ден следих парламентарния дебат за заплатите, за са видя кой кого иска да представлява. Уморителна работа, но с известна полза - видя се, че правителството залага на родителите, повечето от които са ядосани на учителите. Опозицията, особено Костов, се опита да говори и от името на учителите, и от името на родителите. Дали някой е чул правителство и опозиция и кой как ги е разбрал - вероятно ще разберем на изборите. 

---

Повече за дебата съм написал в днешния брой на в. "Труд"

Вотът на недоверие: политически послания

Васил Гарнизов

 За пръв път ни се случва вот на недоверие и мощна учителска стачка непосредствено преди избори, което подсказваше възможността парламентарната трибуна да стане предизборна трибуна. Обаче малцина от народните представители се поддадоха на изкушението: Любен Дилов – син огласи името на новата си кандидат-кметска формация и Лъчезар Иванов се похвали с постиженията на софийската община. Самите учители силно допринесоха за заглушаването на предизборния патос, като прекратиха протестните действия за времетраенето на дебата за образоването.

Едновременно с това дискусиите по вота бяха изтъкани от косвени политически послания, които в крайна сметка отново изплува призрак на изборите. Това пролича най-ясно в темата на изказванията. Уж управляващи и опозиция спореха за едно и също, но всъщност се разминаха относно главната линия в дебата. Представителите на тристранната коалиция наблягаха предимно на реформата в образованието, по отношение на която в общи линии има консенсус – особено в парламентарната комисия. Опозицията настояваше да се дебатира предимно за протеста – за стачкуващите учители, за децата, които не ходят на училище, за родителите и семействата, които са загрижени за провала на учебната година.

Управляващи и опозиция се разминаха и в друго косвено политическо послание -   вота бе демонстрация на единството на тристранна коалиция изпъкна, което изпъкна допълнително на фона на донякъде разединените опозиционни партии и водачи. Посланието на управляващата коалиция е кратко и ясно: единни сме, коалицията е силна и няма пропукване помежду ни, въпреки натиска на улицата, опозицията и местните избори (на които на практика трите сили почти никъде не играят заедно). Има проблеми - ние ги знаем. Има програма за реформи – имаме воля да ги проведем. Има трудности – няма виновни. Вината за състоянието е на всички досегашни правителства.

Личното послание на Станишев изрази усещането за сила, което му дава съгласието в коалицията. Говори за общо благо, сигурност, разум и отговорност, които противопостави на емоциите и неразумните искания. Демонстрира готовност за ускоряване на позитивните промени в образованието и за отстъпки в повишаването на заплатите, стига да не надхвърлят границите на разума и стабилността.

Паралелно с демонстрацията на единство в управлението по-малките коалиционни партньори лансираха и други важни за изборите политически послания. На практика цялата група на НДСВ даде силна подкрепа на своя министър Даниел Вълчев: Татяна Калканова официално от името на името групата, Николай Василев и дори Милен Велчев, който подкрепи програмата за реформи, макар и без да споменава името на министъра. Така вотът на недоверие консолидира царските хора, а те като че ли имаха нужда от такава консолидация след тежките напрежения и скандали по време и след последния жълтия партиен конгрес.

Другият коалиционен партньор, ДПС, също разви едно специфично и самостоятелно предизборно послание. Лютфи Местан също даде подкрепата си за правителството, намекна, че политиката е в дълг на образованието и образованието е в дълг на обществото, но сложи акцента на отпадането на децата от училище и пряко се адресира към проблемите на ромите. Спомена бизнеса, който се задъхва за кадри и пътьом отправи мека критика към Даниел Вълчев за държавните професионални гимназии, които не съответствали на променената регионална структура на икономиката и професиите.

Самостоятелно послание имаше и Пламен Орешарски, който за пореден път показва, че самият той е четвърти коалиционен партньор и едновременно с това е единственият, който не се явява на местни избори като политическа сила: аз съм консервативен министър в ляво-центристко правителство; стабилността е над всичко; непремерената щедрост на държавата е опасна; приемственост – правя това, което правихме през 1997-2001.

Даниел Вълчев също имаше премерено индивидуално присъствие и послание – силно деполитизирано, консенсусно и експертно говорене; сякаш дебата не е за стачката, а за реформата. Той няма какво да се старае политически  – вотът на недоверие консолидира зад него жълтата парламентарна група, а той имаше нужда от това.

Обратното, опозицията не се и стараеше да се доближи до експертния тон. Тя говореше от името и на стачкуващите учители, и на родителите и семействата, които страдат от стачката. Това пролича особено в изказването на Иван Костов, който вложи страст в дебата, конституира се като говорител едновременно на две противоположни сили в обществото учителите и родителите и накрая противопостави пролетарии и учители.

ГЕРБ директно си влезе в предизборната тема, чрез единствения си представител в парламента – Лъчезар Иванов се похвали колко много е направено в софийска община. Любен Дилов-син пък противопостави изследователите на тютюнопроизводителите, които получавали пет пъти повече пари от парите за научни изследвания. Атака използва случая да подчертае, че е единствената политическа сила, която не е била на власт и поради това не носи вина за състоянието на образованието. Сидеров отново се обяви срещу вашингтонския консенсус, глобализацията, приватизацията, обяви се за предсрочни избори и национализация при съмнителни сделки и на практика забрави за стачкуващите учители.

Така че, без да са на фокуса на дебата, изборните послания присъстваха в него. Дали ще ги чуят избирателите като цяло и визираните специфични групи в частност – предстои да видим още в края на тази седмица.