Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2007 10:37 - Мъчна работа на общинските съвети
Автор: vasilgarnizov Категория: Политика   
Прочетен: 5816 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Пряко следствие от шантавите местни избори (уместен анализ на Живко Георгиев и други колеги в "Сега", "Всеки ден" и "Медиапул") е необичайният състав на общинските съвети. Малко са тези като кмета Борисов, които ще имат подкрепата на собствено мнозинство (Добрич, Кърджали). Останалите ще трябва да избират дали да конструират политически мнозинства или икономически мнозинства; или като Софиянски да пуснат всички на трапезата. Не съм оптимист за изхода от тази дилема.

Най-сладка ми е една кметица, която предварително знаейки, че няма да има свое политическо мнозинство, си осигури коалиционен партньор предварително, като му финансира предизборната кампания.

Нещо подобно, но по-нашироко трябва да съм написал в днешния в. "Труд"

МЪЧНО БЪДЕЩЕ ЗА ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ

Васил Гарнизов

Изборите отминаха и разкриха няколко различни национални мнозинства. ГЕРБ взе повече гласове, но по-малко съветници, няма собствена група в парламента, но има общини с достатъчно мнозинство за самостоятелно управление. Обратното, БСП има мнозинство в парламента, но в много случаи е малцинство в местната власт. Едновременно с това, изборите показаха, че няма партия, която да е в състояние да управлява сама, с което въпросите на коалиционата политика и потенциал излизат на преден план особено на местно ниво - местната власт ще трябва да започне да работи.

Като че ли най-лесен изглежда случаят с общините, където има ясни еднопартийни мнозинства. В София ГЕРБ взе 33 общински съветника и по всичко изглежда, че Борисов може да поеме цялата отговорност и да наложи ясно еднолично управление. Въпреки това опитът от последните двайсетина години показва, че за да се осигури гладкост на работата на съвета, мнозинството не е достатъчно. Моделът «Софиянски» беше и модел на вземане на ключови решения за града и провеждане на важни политики при максимално въвличане на всички политически сили и групи. Това засяга и решенията относно приватизацията, управлението на собствеността, строителството, планирането, благоустройството и градския транспорт. Този модел на работа, от една страна силно намалява конфликтите в работата на столичния общински съвет, но е едновременно с това премества дебатите по политиките и решенията в едно перманентно договаряне зад кулисите.

В предходния мандат кметът Борисов отрече този модел на вземане решения, порди което се въвличаше в кратки или дълги схватки с общинските съветници на БСП или ДСБ. Но тогава той нямаше свое мнозинство и в много от случаите се налагаше с помощта на председателя на съвета да го създава. Сега това вече не му е проблем, което не означава, че може да си позволи да не работи с останалите по две причини.

Първото съображение засяга самото управление на града, тъй като някои от проблемите, например относно боклукът, цените на топлоенергията или данък сгради, могат да изискват непопулярни решения, които е по-добре да бъдат взети с широко мнозинство. Второто съображение засяга бъдещето на ГЕБР – ако кмета на София натика в ъгъла градската опозиция, рискува да прекъсне мостовете за едно бъдещо коалиционно управление, независимо дали е с партньори отляво или отдясно. И обратното, ако успее да ги включи в процеса на вземането на решения, ще може да демонстрира столицата като бъдещ модел на управление на държавата.

В тази стратегия проблемът може да дойде откъм политическите малцинства. ДСБ като партия и Мартин Заимов като общински съветник вече заявиха, че твърдо застават срещу Бойко Борисов като кмет в София. СДС има много по-мека позиция: не разглежда генерала като заплаха и противник и критикува ДСБ по този въпрос. Говори се дори, че са склонни да приемат предложението Владимир Кисьов да продължи да председателства съвета. Друг е въпросът, че Кисьов е опитен политик и със сигурност няма да приеме офертата, която ще го превърне в кукла на конци – да председателства мнозинство, което не е негово и се управлява от другаде.

Пречки в партньорството между СДС и ГЕРБ могат да дойдат и по още три линии и то все от страна на сините. Първо, Пламен Юруков засега е решил да обжалва резултатите за общински съветници, с което не признава честността и легитминстта на избранниците. Второ, след-изборните анализи показват, че растежът на ГЕРБ се дължи на бивши сини и жълти избиратели – изградените мостове на сътрудничество са послужили за еднопосочно преливане на седесари към генерала, поради което на практика бивши сини крепости се превърнаха в генералски бастиони. Трето, едва създадените по местните избори десни коалиции могат да се разпаднат в навечерието на парламентарните избори, ако СДС и ДСБ допуснат да бъдат въвлечени в перманентен локален политически дебат.

По-неясно е каква политическа линия ще избере БСП в София – към повече сътрудничество и търсене на консенсус или пряка конфронтация. Ако се съди по поведението на премиера Станишев, ГЕРБ вече се е превърнал в големия противник на днешния ден, но позицията на червените в столицата предстои да се определи. Засега те имат по-важна работа – да дадат оценка на изборите и в зависимост от нея, да сменят или запазят ръководстото. Позицията на социалистите в града в голяма степен зависи и от поведението на кмета. Тъй като призива за предсрочни избори започва все повече да залинява, Борисов очевидно ще трябва да си партнира с централната власт, без която не може да реализира навреме големи проекти с европейски средства (инсталацията за преработка на твърди битови отпадъци, проекти по регионалната оперативна програма и др.).

Другите два областни града с ясен политически профил са Добрич (ГЕРБ) и Кърджали (ДПС) – с кметове и мнозинства от съответната партия. В тях въпросите на управлението като че ли са предварително уредени. Все пак хората на Борисов ще имат да решават сходни на началника си проблеми, а в Кърджали – хората на Доган ще трябва отново да се помиряват с местното БСП в името на националното им коалиционно партньорство.

Мнозинството в Пловдив не е така монолитно като софийското. ГЕРБ ще трябва да си изгради трайни взаимоотношения с ВМРО, но и това не е достътъчно за (общо 23 съветника), поради което ще се търси сътрудничество със СДС и ССД, които могат да предложат още по двама съветника. Това мнозинство ще бъде много крехко, особено по наболели въпроси, които се споменаваха в дебатите в града под тепетата – въпроса за боклука на София. Седесарите в южната ни столица също си имат едно наум по отношение на столичния кмет и едва ли скоро ще забравят, че Чомаков прие крайно непопулярно решение (отпадъка на Борисов) срещу бъдеща политическа подрепа, която в последствие му бе отказана.

Габрово също избра кмет от ГЕРБ, но за мнозинство са му необходими гласовете на обединената десница. Плевен преизбра на първи тур Зеленогорски, но му даде само 21съветнически мандата, така че едва ли ще може да работи без енергичното съдействие на ГЕРБ (същото се отнася и до Монтана). Видин пък си избра червен кмет, на когото може да се противопостави солидно мнозинство в лицето на ГЕРБ и обединената десница.

Велико Търново е друг пример за съжителство на слаби мнозинства, които могат да имат трудности при вземането на управленски решения. Там между двата тура на изборите преизбраният вече Рашев поиска пряка подкрепа от Борисов срещу зам. кметско или председателско място в съвета. Генералът му отказа и подкрепата и постовете, но все пак призова своите да не гласуват за кандидат на БСП, което подсказва възможности но и трудности при бъдещото функциониране на съвета, в който най-много места се заемат от ГЕРБ (8) и БСП (9), следвани от четири партии с по трима съветника и още четири с по един съветник. 

Ако към тази едра картина добавим общините без ясни политически и коалиционни мнозинства, но с ярко бизнес представителство, ще се окаже че предстои тежък период на конструиране на органи на местната власт в условията на много напреднала фрагментация. За да бъдат те работещи, за да могат да решават поне част от проблемите, за което са избрани, те имат три пътя:

·        Моделът „Софиянски” – висок консенсус, всички в управлението

·        Моделът на подвижните икономически мнозинства (изразът е на Любен Дилов – син по отношение на последния мандат на софийския парламент); размита опозиция

·        Моделът на ясните договорени политически мнозинства (които на местно ниво могат да се разминават с националните коалиции, което в навечерието на парламентарни избори, ще създаде проблеми); ясна опозиция.

Възможна е и някаква комбинация между втория и третия модел, но то винаги ще е за сметка на яснотата, прозрачността, опозиционността и като следствие – за сметка на гражданите. Колкото и да е парадоксално, при тази небивала фрагментация на локалния политически живот голяма част от отговорите зависят от ГЕРБ, която се заяви като сила,  но засега показва, че е далеч от възможността за самостоятелно мнозинство в следващият парламент, независимо дали е след редовни или извънредни парламентарни избори. В този смисъл работата на общинските съвети ще покажат и коалиционния потенциал на Борисов – доколко може да работи с други партии и с кои именно партии. Подчертавам работата, тъй като общините ни имат нужда от работещи органи на местната власт, които вземат прозрачни решения и провеждат ясни политики. Мрачната алтернатива би била съветите да действат като арена на политиканстващи съветници или борса за задкулисни сделки на свръхактивни бизнесмени.

 

 

 

 

 

 

 



Тагове:   Общинските,   Мъчна,


Гласувай:
0



1. lambo - Ще бъде много сложно в местната власт
07.11.2007 13:18
Масово на тези избори в местната власт влезе местния бизнес, който започва да измества професионалните политици и вместо да им дава пари за да защитават интересите му, реши сам да хване нещата в собствените си ръце ...

Мисля че това явление ще крепне и ще се развива
Само в Карлово например, където живея, в местния ОС влязоха 9 партии и коалиции
Виж в блога ми постинга "Местните избори в Карлово - 2007г."
цитирай
2. vasilgarnizov - Някъде ще бъде и повече от сложно
07.11.2007 15:02
Някъде ще бъде и повече от сложно - невъзможно, опасно, огнестрелно (виж. края на мандата на председателя на общинския съвет в Несебър и кмета на Елин Пелин)
цитирай
3. zemaria - Наистина ли вярвате в това,
07.11.2007 19:17
което сте написали? Сложни комбинации, плаващи мнозинства и прочие.
Каква е ползата от този текст?Хм, тогава ми отговорете на един два въпроса?
Купуват ли по принцип, всички партии, гласове? Дори и тези, които днес не купуват, щото нямат пари-когато са имали, тоест са били на власт, купували ли са?
Ако отговорът ви е не, можете да си пишете колкото си искате. Въпросът е кой ще ви чете.
А ако е да, тогава, отговорете ми, как ще се избиват тези пари. Какъв е тогава смисълът на властта. Тоест, защо се дават тези пари?
Не вярвам отговорът да ви затрудни.

Преди доста време писах нещо, което касаеше времето, в което Костов беше на власт.
Шмекерите “държат” СДС, това е думата която използват .Знае се кой колко гласа “държи,” кои организации на кои лидери се вричат да гласуват-и всичко това се реди на сергията и се търгува.
А ако това важеше за СДС, то колко по зле са нещата в останалите партии?
Защо политиците, а и не само те настояват, че политиката е мръсна работа?
Защото знаят каква цена се плаща, за да се стигне дотам да се занимаваш професионално с политика.Платиш ли цената, едва ли вече си загрижен за унижените и оскърбените. И това ще е още повече така в България.
Тя е отлично изобразена в сцената от филма „Маргарит и Маргарита”, когато номенклатурецът, изигран от В. Михайлов, обясняваше как се завързват обувки на шеф.
Хората с принципи винаги губят при директен сблъсък с тези, които са се освободили от тях. Шмекерите се обединяват, те създават и осъществяват мащабни сценарии, срещу които идеалистите са абсолютно безпомощни.
Такова нещо се нарича олигархия и е описано от Аристотел. Той казва в „Политика” - че олигархията е политическо доминиране на богатите, а демокрацията е политическо доминиране на бедните, което изключва това на богатите. И описва характерните черти на олигархията-перефр-когато не са на власт-се карат, като са на власт-са единни в стремежа към обогатяване.
Така беше и е в ОС на моя град, така беше и е в София и навсякъде. И така ще бъде още 40 години барем
И щом масово се купуват гласове-не е ли това симптом за морала на самите партии. И може ли една партия да диктува или попречи на избраниците си да искат друго освен собственото индивидуално обогатяване- да бъдат дисциплинирани и според идеологическия рисунък на партиите си? Впрочем, какъв е той?
Идеологии, дисциплинирани мнозинства-вятър, суета. Пред трохата и душата ляга-Евг Сю.
Щото само при комунизма общия групов интерес щеше да е над личния…
цитирай
4. lambo - Кой бе казал ... ?
07.11.2007 23:56
"ВСЯКА РЕВОЛЮЦИЯ СЕ ЗАПОЧВА ОТ ИДЕАЛИСТИТЕ,
ПРОДЪЛЖАВА СЕ ОТ КАРИЕРИСТИТЕ,
И СЕ ЗАВЪРШВА ОТ ДИКТАТОРИТЕ"
цитирай
5. vesonai - Още един цитат!
09.11.2007 18:51
Достоевски е казал: "Всяка революция започва с атеизъм". В мисълта която lambo цитира има много истина. Това поставя на дневен ред въпроса дали ни е нужно да работим с понятието революция или вече не е дошъл момента за еволюция?!
Лошото е, че еволюция без развитие не може да има а развитие без работа също няма ка да се получи. Според мен трябва да насочим мислите и осилията си в тази посока ако искаме "общия групов интерес да е над личния".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vasilgarnizov
Категория: Политика
Прочетен: 215362
Постинги: 38
Коментари: 43
Гласове: 620
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031