С всяка изминала година ми се струва все по-малоумно. Не че аз поумнявам, а светът си остава същият, а просто стъпка по стъпка проумявам високомерието на празника. Да наречеш едни хора будители, след което,  (включително и моя милост) да си направим техния ден за свой празник - да стоим празни, де не го работим, да не им работим - с което да разпознаваме и себе си като сегашни малки будители, това е повече от тъпо. Сърдим се на популизма, но не разбираме, че нашия собствен елитаризъм ражда всеки ден популистки настроения.

---

Нерде Ямбол, нерде Стамбул; с други думи - къде са будителите, къде е популизма.

---

В самото самомнение, в самото хрумване, че има заспал народ, комуто ще дрънчиш като будилник да припомниш пристана съвест и загнил разум. Удивителна идиотщина, която някога, понякога и дори често е била полезна. Да го хванеш за реверите и да го разтърсиш този народ, та да се стресне, и воден от твоя авторитет да зареже чужда воля.

---

Народът си е буден. Буден не като цяло, а като отделни неспящи съзнания. Да му вменяваш вина, да му приписваш дремеща инфантилност, е най-краткият път къч това да го вкараш в кошарата на популизма. Който му казва, ти си буден, ти знаеш. Рибата не мисли, рибата знае.

---

Така де, никога не го празнувам този Ден на будителите, макар че не в тоя ден не ходя на работа - не че не искам, не ми дават. Добре че свърши, та да се върнем съм нормалния ни ритъм: моето неравномерно приспано съзнание да си общува с нечии неравномерно будни съзнания.

---

Така че си по-скоро малък приспивател.

И все не мога да разбера за какво става дума. Ту ми звучи като ден на будилника, ту като възможност за някой мушморок като Първанов да измрънка няколко приспивни глупости. Юлиан