След атаката срещу Славчо Атанасов в Пловдив можеше да се очаква кампания на разгорещени дебати и компромати. Някои от щабовете наистина размахаха папки, но не ги показаха, а и разгорещените дебати, особено в София, като че ли не се състояха. Вместо това наблюдавахме индивидуални кампании, с лични находки и лични гафове.

Старият кмет Бойко Борисов успя да се предпази от големи грешки. Правеше национална кампания като за парламентарни избори, което му помогна да се скрие от реални дебати за бъдещето на София. Иначе, в епизодичните схватки с Бриго Аспарухов и Мартин Заимов се видя, че под натиск си изпуска нервите. За кратко допусна да бъде въвлечен в задочна престрелка с червения кандидат-кмет, който го обвини, че е мутра. Върна му го като заяви, че Аспарухов доскоро се е натискал за членство в ГЕРБ. Престрелката утихна така внезапно, както и беше започнала. И двамата загубиха от това, че обвиненията им към опонента увиснаха във въздуха.

Националният характер на кампанията на Борисов му подложи и една динена кора: не реагира добре на съобщението на Комисията по досиетата, че 39 от неговите кандидати за кмет са работили за ДС. Заяви, че щял да накаже само тези, които са скрили истината от него, с което остави впечатлението, че част от тях се ползват от подкрепата му, въпреки че е бил наясно с миналото им. За останалите - каква полза, че ще накаже някого, като вече ще го е вкарал зад гърба на избирателя в местната власт. Разбира се това би било гаф с дългосрочни последици, само ако Борисов продължава да следва играта «обединител на дясното», но не и ако иска, да се ситуира като напълно самостоятелна алтернатива на управлението

Бриго Аспарухов също не допусна много грешки. Проведе една скучна и вяла соц.-кампания, действаше повече в сянка, но се възползва от престрелката с Борисов, за да се покаже за малко на светло. Именно тогава направи и най-големия си гаф, като размаха червената папка с предполагаем компромат за досегашния кмета, която така и не отвори. С което остави впечатлението, че или има склонност към празни приказки, или към скрито сътрудничество с опонента.

В противоположност на кмета и червения кандидат Мартин Заимов направи активна и стилна кампания, с много събития и жив контакт с гражданите на София. Тази активност обаче повишаваше и риска за представянето му. Някои от медийните му изяви бяха тегави и внушаваха излишна заядливост (при Коритаров, Бареков и Слави), но истинския му гаф дойде едва накрая на кампанията, когато заяви, че на втори тур ще гласува за Кадиев. Трудно е да се прецени дали посланието му е било автентично или иронично, дали е дълбокомислен план за привличане на червени избиратели за втори тур, но разбуни медиите, зарадва противниците му и огорчи последователите му.

Слави Бинев също игра хипер-активно, което му изигра лоша шега особено при откриването на кампанията. Залата беше оформена като национален декор – пълна с бели, зелени и червени балони. На сцената Бинев, обхванат от пресилен ентусиазъм, спука розовия балона с образа на Бойко Борисов, което беше последвано от феновете на Атака, които настървено се нахвърлиха да пукат бели, зелени и червени балони. Щеше да е смешно, ако не беше гадно. Не е гаф пряко на Слави Бинев, но си е голям гаф.

Кампанията му продължи в същия противоречив и несигурен стил – не беше убедителен, когато София бе залята с негова снимка с фес от Истанбул. Позова се на туризма, но туристическите му развлечения поставиха под съмнение националистичните му убеждения. Накрая съвсем олекна като се обяви за новия глас на истината, за новото Радио «Свободна Европа», та си изпроси от Цветанка Ризова хапливата забележка, че може да стане новото Радио «Ереван».

Другият самостоятелен играч в изборите - Тити Папазов – направи прилична кампания без съществени провали, но така и до края не успя да укроти начина си на говорене: колкото по автентичен и развълнован по проблемите на София беше, толкова по-неразбираем ставаше. Истинския гаф, вероятно на щаба му, бе в товау че през цялото време говореше за екип, отбор, селекция и стратегия, но навсякаде оставаше сам: тупкаше си топката на празно игрище и пред пазни трибуни. Всичко може да бъде простено в политиката, но не и самотата.

Амбициозната Антония Първанова също не пропусна да я хванат в крачка. Беше обявила, че няма да харчи за кампанията, а ще подпомага нуждаещи се. Та взела, че занесла памперси в болницата, където работи сестрата на Бойко Борисов, откъдето я върнали, след което цял ден се обяснявали кой какво искал да направи. Всъщност кампанията й не беше никак ефтина, за акцията за бебета да бяха избрали «Майчин дом», АТ-то или детска болница, а относно дарението – трябваше предварително да съгласуват и волята на даряваните. Всъщност цялата й кампания бе неизпипана и вътрешно противоречива: започна като 100% жена с три реда перли, после с жабо, накрая с раиран костюм и смешна бяла яка; после стана „ключ”,  премина през мъжкарско разбиване на врати и пробив в кметството (в клиповете), а накрая се отдаде на жалостиво обръщение към майки, сестри и дъщери и плач пред телевизионна публика.

Май най-прилично от гледна точка на гафове се представи Юлияна Дончева с нейната стилна, монолитна и премерена кампания. Тя стартира с един припадък при Асен Григоров, но от това образа и на крехка и привлекателна жена не пострада. Проблемът при нея дойде не от грешки, а от усещането, че е в тази работа не като фактор, а като фон и украшение на битки между мъже. Забеляза се и един по-дребен пропуск, не неин, а на дизайнерите на кампанията й: графичният дизайн на логото й удивително наподобяваше графиката на „Софийска вода” – същото синьо, същото зелено и вълничка по средата. От гледна точка на софиянци по-лошо от това можеше бъде само, ако бяха уцелили рекламния знак на „Топлофикация”.

Накрая, грешка до грешка не изглеждат еднакво грешни; като тегля чертата, откриването на кампанията на „Атака” и Слави Бинев май най-много заслужава номинацията за гаф на местни избори 2007.