Свърши първият рунд на битката за гласове и веднага започна битката за мнението на гласоподавателите. Всички са спечелили вота:

---

1. ГЕРБ води пред БСП по брой гласове (+ 78 000 гласа)
2. БСП води пред ГЕРБ по брой общински съветници и избрани на първи тур кметове
3. НДСВ печели, тъй като печели Аврен
4. ДПС печели, защото разширява географията на представителството си
5. СДС печели, защото се представя по-добре от най-лошите си очаквания
6. Само Тити Папазов призна своята загуба и победата на другите
7. Костов все още мълчи (но днес ДСБ щели да имат пресконференция)
8. Бизнес-партиите и бизнес-сдруженията печелят присъствие особено в определени доходоносни общини
9. Мутрите печелят, защото никакъв закон не можа да ги спре да пазаруват гласове в деня на изборите (нещичко по въпроса съм споменал в интервю за в. "Новинар")
10. Румен Петков печели, защото неговите хора преборили мутрите в деня на изборите

---

Най-накрая ще се окаже, че най-много са спечелили гражданите, които предпочетоха да се въздържат от гласуване:
1. Спечелиха по критерий брой и проценти гласове (мълчаливи) - 60%
2. Спечелиха, защото не си загубиха времето да се занимават с глупости
3. Спечелиха, защото не дадоха гласа си за хора, които после ще говорят глупости

Но и те като всички нещичко загубиха; мълчейки, дадоха право на други да говорят вместо тях.

На местни избори винаги всички са спечелили:-) Какво да се прави;-)

Стойчо

Когато всички твърдят, че са спечелили, дори и да е на местни избори, това действа ужасно деморализиращо за избирателя. Особено за по-идеалистично настроения избирател; или протесдтно настроения избирател; Та на следващите избори става все по-протестен

Малко е вулгарно сравнението, но наистина все едно след мач Левски-ЦСКА да се изтъпанят треньорите (или там, „президентите“) и на двата отбора и на две различни пресконференции (едната вечерта след мача на стадиона, а другата - на другия ден на обед, пак някъде там;-) - и да кажат: ние победихме!
И после кой ще ходи на мач?;-)

Стойчо

И сравнението никак не е вулгарно; футболът освен радост и забавление (а често мъка и скука), ни доставя идентичност. Така често се случва и в политиката.